.
- Да бъда или да не бъда?
- Да.
- И да се определя.
- Да.
- С кои съм?
- Да.
- Какъв ще съм – прагматик или революционер?
- Да. По течението или срещу него.
- А, ти какво направи? Кое от двете избра?
- Нито едно от двете.
- Как?
- Потърсих си странично заливче.
- Направил си си Убежище?
- Царство. В него аз съм Силата. Или Бог, ако така ти харесва.
- Ти ли ни измисли? Нас – мен и Вероника, твоите герои?
- Защо да ви измислям?
- За да не ти е скучно...
- Не. Не е така и ти го знаеш.
- Откъде мога да знам?
- Вие “се случихте”, независимо от мен.
- Случихме?
- Бяхте в подсъзнанието ми: като археологическите находки, заради които
изкопават тонове пръст.
- Ти ли ни откри?
- Не само ви открих. Извадих ви наяве.
- Как така?
- Дълго време, след като ви бях разпознал, аз само ви слушах.
- И какво?
- Започнах да изчиствам образите ви.
- Да ни измисляш?
- Не. Да ви освобождавам от излишното.
- Имаше излишно?
- У всекиго има. Така работят археолозите с четчици.
Накрая добихте индивидуалност.
- И сега?
- Сега вече е по-трудно.
- Защо?
- Не зная как ще бъде по-нататък. Видимото при детските влакчета са вагоните,
гарите, релсите, светофарите и тунелите...
- Искаш да кажеш - декора?
- Онова, в което попадаме. Между тях си те са нещо съвсем друго.
- По-различно ли?
- Да. Непонятно за останалите.
- Пиано нобиле* в хаоса?
- Нещо, което не може да бъде описано.
- Защо?
- Защото нещата, които могат да бъдат описани или разбрани, трябва да са
повторими.
- А ако не са?
- ...и да са абстрактни, те могат да се повторят. Само че...
- Какво?
- Не зная, разбираш ли за какво говоря?
- За какво?
- За това, че без нещо да ни се е открило само, ние няма как да го открием.
- Не откриваме! Ние забелязваме...
- Как откриват невидими звезди? Променя се нечия траектория и хоп...
- Метафизиката става достъпна, а? Ха-ха-ха...
- Така е... А знаеш ли кое ме ядосва?
- Кое?
- Че не мога да си представя, току-що излязъл от водата логаритъм...
- А стар мотоциклет?
- Колко стар?
- По-стар от мотоциклет...
-----------------
* bel étage, хубавият етаж
